СВЕЩÀРИН, мн. свещàри, м. Простонар. Свещар. Не след дълго време отвори се и портата насреща, излезе свещаринът и се прекръсти три пъти, оглеждайки се нагоре-надолу. Сетне дръпна портата и се запъти към своята свещарница. Д. Талев, ГЧ 1987, 400. Като не знаял [слугата] що е вътре, а в това също време, като виждал по адресата, че сандъчето се изпроважда до едно лице, което е свещарин, казал, че в сандъчето са свещи. Хр. Ботев, Събр. съч. III, 27.