СВЕЩÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до свещар. След като си създал търговски връзки във Видин, пренася своята дейност в гр. Прешово (Южна Сърбия). Там закупува, в съдружие, един дюкян със свещарски инвентар. Хр. Атанасов, ВОП, 231. Най-развито е собственото производство на английските потребителни кооперации. В индустриалното производство тези кооперации имат вече свои предприятия в сапунената индустрия, свещарската индустрия. Ил. Палазов, ТПК, 203. Поискал дозволение от градското управление в Цариград да отвори своя фабрика, получил следующата резолюция: „Правителството ви дозволява, но вие сте длъжни да поискате дозволение и от еснафите. Ако ние ви дозволиме да правите свещи без съизволението на свещарския еснаф, то свещарите твърде лесно могат да ви убият“. Л. Каравелов, Събр. съч. VIII, 1967, 22.