СВЕЩЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рел. Който притежава святост, признат е за божествен и е обект на религиозна почит; сакрален. Мека е най-важният свещен мюсюлмански град в света, защото тук на 20 април 570 г. се ражда Мохамед. Най-важният обект в града е Кааба – огромен свещен камък в двора на джамията „Масджид ал-Харам“. Ст. Маринов и др., АТ, 101. Коранът, свещена книга на мюсюлманите, служи им за правило на богослужението. П. Р. Славейков, СТИ, 1. В древните римски храмове весталките са пазили неугасимия свещен огън. Ал. Константинов, Съч., 184. В северния край на реката [Кали Гандак] се намира Муктинат – свещено място за хиндуистките поклонници. Селището е почитано и от будистите и там е издигнат храм над „чудотворен“ горящ извор. А. Агасян и др., ОЧ (превод), 170. Конят у траките е свещено животно. БНТв IX, 15. Свещени числа. // Който е свързан с Бога или с друго божество; сакрален. – Тая огненица, Ганьо, дето се яви на небето ведно с идването на твоя син, е поличба Божия, знамение и знак свещен. Г. Манов, КД, 28. Игуменът съедини заселниците и момите в брачен съюз, свещен и нерушим до края на дните им. Д. Фучеджиев, Р, 105. // В съчет. със същ. лице. Който е представител на религиозен култ. По това време Неофит Хилендарски с още едно свещено лице (Иларион Макариополски) и други българи действували да се назначи българин за търновски владика, което и сполучили. М. Арнаудов, НХБ I, 498. – Аз съм – вика [попът] – свещено лице и в тия работи не мога да се бъркам! Беше ми направена бележка да се не бъркам, да си гледам комката и кандилката. Н. Хайтов, ДР, 147. – Добра среща, дядо попе. – Дал ви бог добро – отвърна попът. Целия ден спорихме с моя брат и искаме да ни кажеш ти като свещено лице. Г. Попов и др., ШВ, 205.
2. Прен. Който е силно обичан, почитан и пазен; свят, скъп, любим, съкровен, завèтен, сакрален, сакраментален. Защо си играят с най-свещеното нещо – свободата на човека? М. Марчевски, П, 114. Език свещен на моите деди, / .. / Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива? Ив. Вазов, Съч. II, 47. Там е мойта родна къща, / там е тоя кът свещен, / дето родна реч научих, / дето видях първи ден! Елин Пелин, ПБ, 124. Когато тиха скръб по майчина милувка / сърце ми навести, аз мисля си: блажен, / чието чело пази спомена свещен / .. на майчина милувка. К. Христов, Кр, 8. На теб, Българийо свещена, / покланям песни си сега. Ив. Вазов, Съч. I, 31.
3. Прен. Необикновено важен, значим и необходим; свят. Нека се заемем с грижата да дадем обезщетение на защитниците на отечеството – това е най-свещеният дълг на законодателите. Р. Ташева, ФР (превод), 134. Ние предуземаме тая тяжест отгоре си от свещената към народа си длъжност подбудени. Г. С. Раковски, БВВ, 29-30. Ние сме длъжни да разгледаме какви средства за спасение са приписвале на народа нашите патриоти и доколко добросъвестно са изпълняле тие своята свещена обязаност към отечеството си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 139. Първа и свещена длъжност на майката е да кърми (храни) рожбата си. У, 1871, бр. 8, 119.
4. Прен. За чувство, идеал и др. – възвишен, благороден; свят. Независимостта на страната преди всичко – това е най-свещеният идеал на народната либерална партия. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 27. Отговорността на поета – неговата истинска Муза – трябва да стои винаги будна и критична до рамото му, да буди у него трепетно, свещено уважение към поезията. В. Андреев, Р, 118. „За вас съм писал, о незнайни грядущи поколения, които ще донесете в скудния наш живот свещената надежда за вечна красота“. Xyд., 1906-1907, кн. 4-5, 19. Никой са не старае да вкорени в децата си още от малолетството им свещена любов към истината. Знан., 1875, бр. 6, 90.
5. Прен. Неприкосновен, неотменим, неизменен. Законите са за това да се спазват, и ръководителите са за това, за да наказват тия, които не ги спазват. Ако едното от тия две свещени начала рухне, революцията ще се превърне в една празна мечта. А. Гуляшки, ДМС, 195. Нейното [на майката] желание е свещено и трябва на всяка цена да се изпълни. Н. Попфилипов, РЛ, 21. Дадена дума, сторено обещание, сключен договор се считаха от всякиго за свещени и никой не смееше да се повърне. Ив. Xаджийски, БДНН II, 80. Дядо Антим рекъл, че той е пастир на народът, следователно народната воля е за него свещена. С, 1872, бр. 42, 336.
6. Остар. Свят (във 2, 3, 4, 5 знач.), свети. На 13-го априля, призован, представих се пред Свещения Синод. ПСп, 1876, кн. 11-12, 16. Великият везирин са е обещал да ги [непокорните българи] накара да уважават свещения човек [патриарха]. С, 1872, бр. 33, 262. След всяка молба верните пеят: „Господи, помилуй“. После се пеят свещени песни в чест на Света Троица. Д. Манчев, НН (превод), 139. В нисък коностас / кандилце трепка пред свещената икона. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 15. Неволно отбих се във божия храм – / .. / свещена молитва възлизаше там / и лейше мир сладък в душата ми страдна. Ив. Вазов, Избр. съч. III, 37.
7. Като същ. свещеното ср. Свързаното с Бога или с други божества; сакралното, святото. Противоп. профанното. Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях посвоему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Г. Цанков, ТИР (превод), 23.
◊ Свещена война. 1. Рел. Война, водена в името на Бога или на някакво божество. Репресиите над православните българи при преминаването на рицарските войски става обичайна практика, а резултатът им е засилената неприязън на всички православни към католическия свят. Тя достига кулминацията си по време на Четвъртия кръстоносен поход в 1204 г., който от свещена война срещу исляма се превръща в атака и погром на Константинопол, центъра на православното християнство. Цв. Георгиева и др., ИБ II, 16. Фокейците, едно от тогавашните гръцки племена, разорили свещените земи, които били посветени на бога Аполона. Това дало повод да се отвори третата свещена война в Гърция. Ст. Шишков, ПСМ, 10. 2. Рел. Религиозна война на мюсюлманите срещу друговерците, водена за защита и налагане на исляма; джихад. Ранните османски султани следвали и в пловдивското поле заветите на Мохамед за свещена война (джихад) срещу християните, но от друга страна, сами нарушавали постулатите на шериата, давайки според документите известни гаранции, и дори протекции, на различните християнски религиозни общности в завладените градове. Й. Велчев, ГИЗ, 183. Из Цариград пишат до Московия ведомости, че турското правителство е изпроводило особит агентин, Изет ефенди, при Кашгарския емир в Азия, за да подбуди и приготви тамошното население за свещена война. СПл, 1876, бр. 15, 60. 3. 3. Прен. Война, водена за справедливи цели, за освобождение. Повежда се тежка борба за спасяване на резултатите от Съединението. През 1885 г. България преминава през огъня на една свещена война, за да докаже на Европа и на света правото си на свободно съществуване. Г. Лабов, АС, 42. Свещена кост. Анат. Кост, образуваща се при срастване на кръстните прешлени у човек над 25 години; сакрална кост, сакрум, кръстец4. Os sacrum (свещена кост) представлява триъгълна кост с основа нагоре, съставена от 5 прешлена. А. Кацулов, НА, 35. Свещена<та> история. Остар. 1. Само членувано. Рел. Историята на древния еврейски народ, описана в Библията. Така наречената свещена история, т.е. историята на избрания Божий народ, е такава митологизирана история – събитията от живота на еврейския народ тук се разкриват в своето религиозно значение, една история, която, без да престава да бъде история, се превръща в мит. ХК, 2020, бр. 9, 42. 2. Тази история като учебна дисциплина у нас в миналото. Влязох в женското училище в С-в [Свищов], девойките учат свещена история, взех от учителката позволение да ги попитам нещо и попитах ги най-лесни неща. Н. Бончев, Съч. I, 68. Един ден даскал Хрулев повиква Шумков на изпит пред всички деца, за да провери неговата подготовка. Учителят и децата са изненадани от познанията, които има новият ученик, особено по свещена история. Г. Томалевски, КР, 55. Свещен огън. Диал. Огън, който се запалва чрез триене на две сухи дървета и е свързан с поверието, че веднъж в годината (на третия Горещник или срещу Еньовден) старият огън трябва да се угаси и да се подмени с нов. Всеки свещен огън трябвало да се запалва чрез триене. В. Цокова, ОПВ, 11. Свещено предание. Рел. Признатите от църквата, но невключени в свещените книги на Новия завет правила на вярата, казаното и извършеното от Исус Xристос и от неговите апостоли, предавани първоначално устно, а после писмено; Свето предание, Апостолско предание. В апостолските послания се казва, че той [Исус Христос] му говорил и устно го наставлявал за известни неща. Тези устни наставления съставят именно Свещеното предание. Ст. Бобчев, КП I, 11. Със средства на Матей Преображенски е отпечатан и друг ключов текст, полемизиращ с разпространителите на евангелисткото учение. С компетентни позовавания на откъси и поуки от Свещеното писание и от Свещеното предание авторът води сръчен, но малко догматичен и абстрактен дебат с основни елементи на евангелисткото учение. В. Бонева, БЦД, 1011-1012. Свещеното писание. Рел. Книгите на Стария и Новия завет; Библията, Светото писание. Простата маса е искала да удовлетвори своето любопитство – онова, що е дадено в Свещеното писание, е било недостатъчно за нея – и следствие на това възникват множество сказания, пълни с интересни, любопитни подробности за новозаветни и старозаветни лица и събития. Б. Пенев, ИНБЛ II, 26. Свещеното писание повелява да се отнасяме с любов към грешните и посочва най-високия пример за такава любов – Господ Иисус Христос. ЕКЧ, 2015, т. 21, 104-105.
~ Свещена крава. Разг. Някой или нещо, което не бива подлагано на санкции, критика и под. или на промяна. За съвременната публицистика (особено за опозиционната) няма недосегаеми личности или „свещени крави“, затова мишени на ЕИ [езикова игра] много често стават президентът, премиерът и други най-официални лица. М. Ангелова-Атанасова, СПБО XI, 311. Свещена простота. Книж. 1. Възклицание при извършване или изричане от някого на нещо наивно или при проява на невежество. А по отношение на „простия живот“ ти въсиш вежди и недоверчиво поклащаш глава. Права си, защото в твоето съзнание „простият живот“ се отъждествява навярно с басмената рокля, памучните чорапи и гуменките. О, свещена простота! А. Гуляшки, Избр. пр III, 432. 2. Голяма наивност или невежество. А бе, човек, щом толкова се съмняваш в очевидни неща, защо не си вържеш един камък на врата и да скочиш в дълбока вода, за да провериш дали законът за земното притегляне важи при всички случаи! Знам, че ако му го кажа така, той само ще се усмихне тъжно на моята свещена простота и нищо няма да ми отговори. Кр. Куюмджиев, Събр. съч. I, 117-118. Почти до половината на XIX век духовенството не е могло да играе някаква положителна роля в развитието на нашия духовен живот. В много случаи със своята свещена простота и безнравственост то е било предмет на подигравки дори от страна на простия народ. Б. Пенев, ИНБЛ I, 610.
– Друга (остар.) форма: свящèн.