СВЕЩЀНИК, зват. -ко и (остар.) -че, мн. -ци, м. Църк. 1. Само ед. В православието – духовен сан в църковната йерархия, втората степен на свещенството, която е по-висша от дякон и по-нисша от епископ; презвитер, йерей. Тя [майката] мечтае да изучи своя първенец за свещеник, иска да го види образован и просветен. Ив. Унджиев, ВЛ, 38. Мнозина от рода [Люцкановци] са ставали свещеници, които поддържали родолюбието и народното съзнание на населението. Н. Ферманджиев, РХ, 47. Методий и трима моравски ученици били ръкоположени за свещеници. ИИДС, 1915, кн. 4, 178.
2. Лице с такъв духовен сан, което има право да отслужва литургия и да извършва различни църковни тайнства и обреди; презвитер, йерей, поп1. На излизане при вратата видяхме свещеник, обграден със селяни и селянки. Той записваше имената на ония, които искат да бъдат споменати при черковната служба за здраве. Г. Белев, КР, 82. – Господи, помилуй! – пее свещеникът и кади на всички страни. Елин Пелин, Съч. III, 90. „Исайя, ликуй!“ – запяха тържествено свещениците и се зафана обикалянето на младоженците около венчалния аналой. Ив. Вазов, Съч. X, 35. Варух и Авимелех заплакаха и извикаха: „Отче Йеремие, свещениче божи, защо ни оставяш?“. Д. Петканова, СБЛ I 84. Ти пък, разумний свещенико, .. се усмихна и рече: / – Мойта ръка от отдавна знай да владее юздите. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 124. Енорийски свещеник.
3. Разш. Обикн. със съгл. опред. Свещенослужител; духовник, поп1. Без да бъде духовно лице, имамът изпълнявал функцията на мюсюлмански свещеник и ръководел мохамеданите при изпълнението на религиозните ритуали. Н. Тодоров и др., ТИБЕ VI, 395. След като Лазар възкръснал, еврейските свещеници се събрали и решили да го убият заедно с Христос. Ал. Николов и др., Т, 784. Дервишкият свещеник прочиташе кратка молитва. Д. Казасов, ВП, 90.
– Друга (остар.) форма: свящèник.