СВЕЩЀНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до свещеник. Стойко прие свещенически сан и отслужи с разтреперан глас първия си молебен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 10. В свещеническия курс Левски е пръв между другарите си – бъдещи духовници. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Тази набожна женица жадува за словото божие и свещеническите думи успокояват нейните жизнени тревоги, ръководят мислите и поведението ѝ. П. Славински, ПЩ, 225. Още от ранни години родителите му [на абат Прево] го подготвят за свещеническа длъжност и го възпитават в езуитски училища. Р, 1926, бр. 232, 3. Свещенически одежди. Свещенически род. Свещенически хор.
– Друга (остар.) форма: свящèнически.