СВЕЩЀНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Църк. Свещенство (в 1 и 2 знач.). На 22 години е станал свещеник. За да изхрани и даде образование на голямата си челяд, наред със свещеничеството е отглеждал пчели. П. Маджаров, СЗ, 219. Черковните настоятели поканили Гоча Петков да стане енорийски свещеник. Приел и почнал да се готви за ръкополагане, но за нещастие, съпругата му се поминала, та се отказал от свещеничеството. В. Дечев, МЧ I, 213-214. Десетина години по-късно поп Величко е отново в София, дето продължава свещеничеството си до 1841 год. Серд., 1947, бр. 5-6, 50. Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий отслужи тържествена Света литургия в съслужение с храмовото свещеничество и свещеници от духовната епархия. ПВ, 2008, бр. 1, 3.
– Друга (остар.) форма: свящèничество.