СВЕЩЕНОДЀЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Църк. Извършване на църковен обред; богослужение, свещенодействане. От по-младите йеромонаси и йеродякони се избират по пет-шест души за съборно манастирско служене. Те дежурят подред за всички свещенодействия и служби в манастира и в църквите около него. Р. Радкова, БИВ, 127. Вуйчо ти защо взема пари за свещенодействия? За кръщенки, венчавки? Т. Крумов, Т, 130. Иларион като самостоятелен епископ български, без съгласието на варненския владика, беше ръкоположил във фенерската черква поп Димитър от Балчик. Димитър се върнал в Балчик като поп Димитър, но варненският владика отказал да признае свещенодействието, извършено над неговата глава. Т. Жечев, БВ, 126. Дяконът е помощник на епископа и свещеника и не може самостоятелно да свещенодейства, поучава и управлява. Епископът може да извършва абсолютно всички свещенодействия и тайнства. Амв., 2014, бр. 3, 7.
2. Извършване на езически обред, култова практика; свещенодействане. Култът към Бога Слънце е бил широко разпространен и всички свещенодействия върху високата скала вероятно са били осъзнавани като действия, преодоляващи хаоса и осигуряващи плодородие. Е, 2010, бр. 2, 8.
3. Прен. Книж. Извършване на нещо с голяма сериозност или тържествено поради значението, важността му; свещенодействане. Лицето му беше съсредоточено над купа канцеларски книжа, очите му имаха строг и безстрастен поглед с отпечатъка на съзнанието на дълга, поглед на един човек, комуто службата е едно свещенодействие. Ив. Вазов, Съч. ХI, 195. Близо до светилника седеше Лазар. Той четеше книга. Четенето на книга беше свещенодействие, всички наоколо пазеха тишина. Д. Талев, ЖС, 191. Всичко прави тържествено. Отиването му е свещенодействие, личи, че най-много държи на него. В. Жеков, ТП, 79.
– Друга (остар.) форма: священодèйствие.