СВЕЩЕНОМЪЧЕНЍК, зват. -ко и (остар.) -че, мн. -ци, м. Църк. В християнството – мъченик за вярата, принадлежащ към свещенството (в 3 знач.). Свещеномъченикът Астий живял през царуването на Траян. Заловен от идолопоклонниците, той бил предаден на управителя Агрикола. Ив. Дуйчев и др., ГИ VI, 60. Царската власт имала голямо надмощие над църковната. Неслучайно един от българските патриарси бил обявен за свещеномъченик от Българската църква, а друг бил екзекутиран по заповед на Теодор Светослав. Кр. Кръстев, БЦДТ, 388. За разлика от други архиереи свещеномъченици, като св. Висарион, Смолянски епископ, убит от мюсюлмани, и св. Симеон, Самоковски митрополит, обесен на 21 август 1737 г., които българските християни почитат, то името на Охридския архиепископ Варлаам е известно само на тесен кръг историци. Амв., 2009, бр. 2, 19. Свещеномъчениче Христов Антипо, чуй мен, грешния твой раб, и помоли се за мен, грешния, към Господа Бога за опрощение на греховете ми. Б. Ангелов и др., СБЛ V, 257.
– Други (остар.) форми: свещеномученѝк, священомъченѝк.