СВЕЩЕНОНАЧÀЛИЕ, мн. няма, ср. Църк. 1. Църковна власт – свещена, произхождаща от божественото право йерархия на всички свещенослужители в православната църква. Клирът от самото основание на черковата е имал главно три степени: епископска, презвитерска и дяконска. Това е основата на свещеноначалието, йерархията. Ст. Бобчев, КП I, 54. Българските пълномощни представители в Цариград вместо да постоянствуват за искането на народа – независимо свещеноначалие, пристанали да се образува една смесена комисия от българи и гърци. Г. С. Раковски, АМ, 135. И се вдигнаха към половината на миналия век да искат изново българско свещеноначалие, независимо от гръцкото. Лет., 1909, 140.
2. Представител или представители на висшето духовенство (епископ, архиепископ, митрополит или архиерейски събор). Православната руска църква радостно видя най-после с какво силно и единодушно желание се обърнаха към тебе [патриарх Григорий] както свещеноначалието, така и благочестивият народ на Цариградската църква да те повикат да заемеш отново вселенския престол. СбНУ XV, 148. Дълбока благодарност дължа на Вас, Ваше Светейшество, и на свещеноначалието на родната ни Църква, че ми поверихте епископското служение. ЦВест, 2017, бр. 2, 2.
– Друга (остар.) форма: священоначàлие.