СВЕЩЕНОСЛУЖЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Църк. Представител на една от трите степени на свещенството – дякон, свещеник или епископ. Епископът на Брегалница с голяма група военачалници и свещенослужители посрещнаха княза и свитата му. А. Гуляшки, ЗВ, 75. Свещеникът мина при сватбарите една привечер. Един от роднините, като разбра, че е дошъл свещеникът, се втурна да го търси. – Где е свещенослужителят? – викаше той. Й. Радичков, ПЦ, 58. Най-подир сичкото събрание изчита „Отче наш“ и свещенослужителят завършваше обряда с чтението на евангелието. Р. Каролев, УБЧИ, 122. Щом почне водосвета, старци, мъже, жени ще се навалят около свещениците. Щом благослови свещенослужителя водата, близостоящите изведнъж ще си навземат от осветената вече вода. Ил. Блъсков, СНЖ, 42.
2. Духовно лице, представител на религиозен култ, религия. Така приведен, майсторът приличаше на езически свещенослужител, който се готви за някакво тайнствено жертвоприношение. Д. Спространов, С, 303. Клетвеният обряд е извършен от свещенослужители имами. Родопа, 1939, бр. 7, 2.
– Друга (остар.) форма: священослужѝтел.