СВЕЩЕНОСЛУЖЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Който се отнася до свещенослужител. В най-старото още време свещенослужителите се делили на три степени: епископска, презвитерска и дяконска. Но с течение на времето от трите основни свещенослужителски степени се развили и други. Н. Благоев, ИСБП, 200. На 24 февруари съборът низвергва от свещенослужителския сонм епископите Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. Т. Жечев, БВ, 173. Те искали да се възстанови изборното начало при заместване на освобождаваните свещенослужителски места. Ив. Снегаров, КИПЦ, 633. Мнозина са били против проповядване на евангелието от миряни. Без съмнение, че тази е преимуществено свещенослужителска работа. ХС, 1912, бр. 2, 25. Свещенослужителски чин. Свещенослужителска одежда.
– Друга (остар.) форма: священослужѝтелски.