СВЕЩЕНОСЛУЖЍТЕЛСТВАМ, -аш, несв., непрех. Църк. Изпълнявам дейност на свещенослужител; свещенодействам. Приема се, съгласно църковното предание, че епископите са преки наследници на Христовите апостоли и че са получили правото си да свещенослужителстват като резултат от излелия се върху тях благодат на Светия Дух. Д. Ангелов, ВДК, 35. свещенослужителства се безл.


Източник: Речник на българския език (онлайн)