СВЕЩЍЧКА ж. 1. Умал. от свещ (в 1 знач.); свещица. Елхата бе поставена в средата на затоплената стая. Свещичките по нея бяха запалени, а сребърните лентички блестяха ослепително. Н. Янков, БЗС VI, 123. След шест дни настъпи Бъдни вечер. Майката на близначетата запали две свещички, две тънки евтини свещички, и ги закрепи върху первазите на двете малки прозорчета. П. Бочаров, ПСА (превод), 132. „Бабата“ прекадява трапезата, след което жените си подават една на друга от храните със запалена свещичка, към която залепят паричка (за да са здрави момчетата). ТСОПК, 42. Торта със свещички.
2. Лекарствен препарат във вид на малка конусообразна пръчица, която се поставя в правото черво или във влагалището; супозиторий. При болни [от хемороиди] с признаци на възпаление се препоръчват мехлеми или свещички, които съдържат противовъзпалителни средства. Ст. Баев, ХБ I, 419. Лечение със свещички. Ректални свещички. Вагинални свещички.