СВЕЩОНÒСЕЦ, мн. -сци, м. Църк. Църковен служител, който по време на богослужение носи свещ, обик. поставена върху специален свещник. Двама, петима или седмина свещоносци съпровождат изнасянето на Светия кръст по време на религиозните процесии. Д. Чешмеджиев, ЕСК, 15. Другите момчета, вече опитни, си заеха местата, но аз останах назад. И когато прибързах да се приравня с другия свещоносец, спънах се о големия свещилник и политнах. Дръжката падна от ръцете ми, а свещта отскочи далече пред мене. Ст. Чилингиров, ДД, 88. Свещеникът взема кадилницата, а срещу него от другата страна на масата застава свещоносец. Така те обикалят три пъти около масата. Амв., 2014, бр. 2, 11. Ако клисарят изпълнява още и задължение на свещоносец, то по време на извършването на влизането с кадилницата клисарят, със запалена върху свещника свещ, предшества свещенослужителя. ЕЛСН, 2006, бр. 59, 4.
– Друга (остар.) форма: свещенòсец.