СВИВÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до свиване. Към физиологичните свивателни реакции трябва да споменем свиване на зеницата при силно затваряне на клепките. Тази реакция дава същевременно и обяснение за разширение на зеницата след отваряне на окото. ГСУВМФ, 1934, т. 10, 281. По пътя на хормоналното въздействие през последните месеци на бременността способността на матката към присвивания (контракции) се увеличава. Постепенно в организма на бременната се образуват все по-голямо количество вещества, които повишават свивателната способност на матката. Бр. Папазов, КЖ, 86. Свивателни сили. Свивателни движения.
2. За мускули, сухожилия и под. – чрез който се извършва свиване на тялото или негови части. Пъхнах между черупката [на мидата] нож и прерязах големия свивателен мускул. Д. Божков, ВЖС [еа]. Заден крайник се повдига най-често при подковаване или други манипулации по копитото. Това се извършва така: едната ръка се поставя на хълбочния израстък, а другата се спуска, като се притискат свивателните сухожилия, а конят се подканва да вдигне крайника. Ив. Ченчев, ОБК [еа].