СВЍДЛА ж. Разг. Пренебр. Жена, която е много пестелива, свидлива; скъперница, скръндза, стипца, стисла, циция, пинтия, вариклечка. Противоп. прахосница, разсипница. – Колю: – Ами сети ли се поне една сладка да вземеш за мене? Дана: – Сетих се, но не ти донесох, защото нали знаеш, че от сладки те боли стомахът. Колю: – Болял ме – вятър! Свидла! Гледала само за нея да има! Ран Босилек, Г [еа].