СВИДЛЍВО нареч. 1. С желание за пестене, за изразходване на по-малко количество от нещо; скъпернически. Противоп. разточително, прахоснически, разсипнически. – Захладня. Май вече трябва да палим оджака. Стамат навлече нощната си риза, духна газената лампа и легна до жена си. – Рано е още за оджака – рече той свидливо. – Един мангал стига. Ц. Родев, И, 58. Челядта беше се навечеряла. Пагане свидливо прибираше трошиците сушено месо в стара торба. В. Мутафчиева, ПП, 57. Ако някой е бил в мелница, лесно може да си представи мелничаря, който свидливо пълни чувалите с твоето брашно от твоето жито, ощетявайки всеки с по няколко килограма. ХК, 2004, бр. 1, 131.
2. Прен. Книж. Оскъдно (в 1 знач.), бедно (във 2 знач.). Противоп. разточително. Нестор се присъединил към въстаниците и заедно с Татуш повел една войска от българи и печенеги към Цариград. Византийските летописци са разказали твърде свидливо за този момент от историята на поробена България. К, 1969, кн. 4, 34.