СВЍДЛЬО, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Човек, който е много пестелив, свидлив; скъперник, скръндза, стисльо, стипца, циция, пинтия. Противоп. прахосник, разсипник. – Жал ми е за тебе, Мите. – Не ти е жал за мене, свидят ти се паричките! Свидльо си, Петре, скръндза. Проз., 2013, кн. 3, 12. Читателят се смее над скъперничеството на героя Начо – „мераклия за добро стопанство, издръжлив мъж, но имаше голям кусур: беше един саможивец и свидльо“. СД, 2021, бр. 10, 4.