СВИЛÀРКА1 ж. Остар. Жена, която се занимава с обработване или продажба на свила (в 1 знач.); копринарка1. Тана се спря при първата свиларка. Мълчалива, с неподвижно скована снага, тя вадеше кое с прибори, кое с набръчкани ръце из казанчето подскачащите в топла вода попарени пашкули, чиито кожухчета се източваха на нишки. Ст. Даскалов, Избр. пр II, 276.
СВИЛÀРКА2 ж. Многогодишно тревисто растение от семейство карамфилови със сивозелено влакнесто стъбло и червени или розовочервени цветове, което расте в редки гори, храсталаци и др. Lychnis coronaria. Предимно на него [антоциана] се дължи изумителното разнообразие в багрите на цветята: розовочервена у свиларката, огненочервена у мака. Ст. Драганов, ФБР, 50. Мартенски невен обсипваше ливадата, а с наближаването на лятото го заместиха свиларката и кочата билка. Ил. Илиев, ВР (превод), 176. Пеперудите са най-активни в слънчеви дни и много обичат да посещават цветовете на свиларката. Е. Апостолова, ФОП (превод), 139.