СВЍЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. 1. За конец, нишка – който е от свила (в 1 знач.); копринен. Трябваше да си намери работа, за да мине по-леко отегчителният ден. Порови в раклата, усука тънък свилен конец, засмоли го с восък и отвори дървена кутия. М. Смилова, ДСВ, 274. Вижте също тази свилена чървена нишка; тя самичка ся види по-малко чървена, отколкото когато е в куп като повесмо. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 227.
2. За тъкан, дреха и под. – който е направен от свила (в 3 знач.); копринен. По-късно от белите кехлибарени пашкули щяха да източат тънка като слънчев лъч копринена нишка, а от нея да изтъкат свилено платно. Д. Спространов, С, 86. В ковчези бяха надиплени свилени китайски платове за първите кралеви боляри. Ив. Вазов, Съч. XIV, 71. И не свеждаше пред никого взори, и скъпи свилени ризи носеше връз разцъфтяла снага, кръшно извиваше стан. П. Спасов, ГЛЗЗ, 25-26. Той беше контешки облечен момък, със скъпа риза и неизбежната свилена кърпичка в левия джоб на палтото. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. Море моме, малка моме, / не лъжи ми, море, сина: / изкина си свилен пояс / да си стяга половина. К. Христов, СК, 10.
3. Прен. Който е лъскав, гладък, мек и тънък като свила (в 1 и 3 знач.); копринен. По челото ѝ и по бузите ѝ, в една пленителна безредица, падаха свилени кичури от кестенева коса. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 33. Ангел я видя [жената] – още румена, с поизметната глава и попилени по тревата свилени коси. Н. Хайтов, ШГ, 149. Той бе най-обикновен, простичък селски момък – с рядка руса, свилена брадица, която му придаваше малко комичен вид. П. Вежинов, НС, 68.
◊ Свилена буба. Остар. Копринена буба. Свилени буби хранят навсякъде по България, но средище на това въдене са Търновско и Одринско. Ч, 1875, бр. 8, 376. В последните години копринарската търговия във Франция е ударила малко назад по причина на болестите, които ся появиха по свилените буби. Знан., 1875, бр. 20-21, 325.