СВИЛОТÒЧЕНЕ, мн. няма, ср. Спец. Технологичен процес на получаване на сурова естествена коприна (греж2) чрез обработка на пашкули от копринени буби и източване на нишки в специални съоръжения. Процесът по възстановяване на българската традиция в бубарството трябва да започне не от отглеждане на пашкулите и свилоточене, а от създаване на градини. В България всеки район е подходящ за отглеждане на черници. Агр., 2015, бр. 46, 20. Ще се планува и резерв на мощностите за сушенето – това е технологично важен процес, който ще осигури качествено свилоточене. Икон., 2015, бр. 51, 36. С въвеждането на свилоточенето се създава по-голяма стабилност в производството на пашкулите. КПБ, 42. Сред разнородните области, в които Захари Княжевски се занимава, влиза и бубарството. Той изучава бубарството и свилоточенето съгласно всички действащи тогава изисквания и техники. М. Петков и др., ПБН, 24. При свилоточенето получената сурова прежда се нарича греж. ЗПр, 1927, кн. 6, 239. Цех за свилоточене.