СВИНÀР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който пасе или отглежда свине; свинегледач. Някакъв свинар загубил стадото си. Бедният човек много време прахосал, докато намери свинете си. Й. Радичков и др., ГСП, 126. – Меропа си е българска покрайнина, все свинари и овчари живеят там. Ст. Загорчинов, ДП, 332. Чудно им се виждаше, че свинарят им пак беше изкарал свините както винаги, като че не беше усетил, че селото е бягало. Й. Йовков, СЛ, 134. На никой англичанин, германец дори не му е минавало през ума да смята неговия свинар или коняр за равен. Ем. Станев, ИК I и II, 233.


Източник: Речник на българския език (онлайн)