СВИНÀРИН, мн. свинàри, м. Остар., сега простонар. Свинар. Те се гаврили с мене в палата, наричали ме мръсен свинарин. Ив. Вазов, Съч. XXI, 37. – Как му бе името на тоя свинарин, човече, за когото ти сказваше преди малко? – Бърдоква. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 318. – Аз съм бил толкова време свинарин, на мене не се е случвало такова прасе! Ст. Даскалов, СЛ, 382.