СВИНЕВЪ̀ДСТВО, мн. няма, ср. 1. Отрасъл на животновъдството, който се занимава с развъждане и отглеждане на свине. Животновъдството заема особено място в селското стопанство на страната. То обединява няколко отрасъла на селското стопанство: говедовъдство; овцевъдство; свиневъдство; птицевъдство и други. Д. Ангелов и др., ОАП, 159. Животновъдството се състои от различни отрасли, от които най-голямо стопанско значение имат говедовъдството, промишленото птицевъдство, свиневъдството и овцевъдството. Т. Бакърджиева и др., ХОП, 351. На арендни начала работят и животновъдни ферми (главно в свиневъдството и птицевъдството). А. Димов, АП, 96.
2. Занятие, поминък на свиневъд. В степните райони се отглеждат стада добитък – коне, едър рогат добитък и овце, а по-рядко, само на някои места, и камили. Свиневъдството също е познато. П. Чолов, ВБ, 180. Дъбовите гори заемали през енеолита огромни площи и са представлявали един неограничен терен за свиневъдството. Х. Тодорова, КМЕБ, 140.
3. Научна дисциплина, чийто предмет е развъждането и отглеждането на свине. – Да бях чел каквото и да е, ама каквото и да е, статистически справочници, стари енциклопедии, ръководства по свиневъдство, телефонни указатели, за десет години все щях да науча нещо, което сега да ми влезе в работа – разсъждаваше гласно Мишел. Б. Райнов, РП, 567.