СВЍРАМ, -аш, несв.; сврà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свря̀л, -а, -о, мн. сврèли, прич. мин. страд. свря̀н, -а, -о, мн. сврèни, св., прех. Разг. С предл. в, под. Слагам, поставям нещо някъде, обикн. в нещо тясно или под друго нещо; пъхам, завирам1, мушвам, мушкам. Тотка застана край нея, сгушена и уплашена пред тия чужди хора, и току свираше глава под пазухите на баба си. Елин Пелин, Съч. II, 168. Софчето наду малките си устнички и засрамено-сърдито свря главичка в майчините си скутове. Т. Влайков, Съч. II, 192. Петър, както беше сврял дебелия ключ във вратите, опре се на него, обвеси глава и дългите му уши сякаш клепнаха. П. Тодоров, И I, 46. Наравно с него ходи, / под мишца гайда сврял, оръфаний гайдар, — / по него тътри се изпъчен тъпанар / и буха тъпана, що му е сила мъжка. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 89. свирам се, свра се страд.
СВЍРАМ СЕ несв.; сврà се св., непрех. Разг. 1. С предл. в, под, между и др. Влизам, вмъквам се в нещо тясно или под друго нещо; пъхам се, завирам се, мушвам се, мушкам се. Скоро стъпки приближиха отвън и Краличът бързо се свря в едно тясно място между хамбара и зида. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Любимият ѝ син беше поел тежък път. Да се свира гонен, смъртно заплашен в подземия, по дупки, да ходи немил-недраг по света. З. Сребров, Избр. разк., 31. Свряха се [Велко и Крум] под един зарзаватчийски тезгях на женския пазар и легнаха върху увехналите зеленчуци. X. Русев, ПЗ, 20. Хората се свирали в изби, под оцелели входове, събирали тухли и ламарини, струпвали ги и се подслонявали под тях. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 369. Изпрати ме мама / с торбичка голяма, / в тръни да се свирам, / ягодки да сбирам. / Намерих едничка / – изгубих торбичка. Ст. Дринов, СбХ, 44. Заваля проливен дъжд и се свряхме под клоните на едно дърво.
2. Само несв. Живея или пребивавам продължително време в тясно жилище, помещение и под. – Срамота е, тате, да се свираме повече в тая дупка. Я виж – моите другари къщи издигнаха като палати, а аз? За кога? Те, дечица дал Господ, подрастват, не може повече да се трае, и това е. Ст. Даскалов, МЧ, 127. Без подслон, без дом. И ето – не можаха да изкарат новата къща и продължаваха да се свират в тази дупка. Ст. Марков, ДБ, 61. – Тежко живеят. Сврели са се в един коптор. Зет ми работи, мама и сестра ми предат. В. Геновска, СГ, 170.
3. Прен. Обикн. с предл. в, под и др. За неодушевени предмети – намирам се някъде на тясно или скрито място. Под самите склонове на планината, отдето нагоре се подемат балканските чуки и долища, а надоле се спуща към селото широкото оголено поле, се е свряла гиздавата Букова поляна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1.
◊ Свирам / свра глава <под стряха>. Разг. Намирам подслон, за да преспя или живея; подслонявам се. – Ама какво беше преди? Направи си копторка колкото глава да свре с децата и жената на сушина като добитъка, и толкоз. А сега – палати. ВН, 1960, бр. 2671, 4. Свирам се / свра се в миша дупка. Разг. Скривам се някъде, не се показвам пред хората обикн. поради страх от нещо или някого. Сега вече всеки се престраши – нали топовете бият еднакво навсякъде, какво ще се свираш в миша дупка? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 189. – Минчо що ни издаде!... – Не бой се! – успокои го Левски. – Нали го видях как лази като някой лалугер. Сигурен съм. че се е сврял в миша дупка. Ив. Жеглов, КЗ, 22. Свирам се / свра се в полата на жена си. Разг. Ирон. Стоя вкъщи и бездействам, не участвам в обществените проблеми, в обществения живот, не се движа в обществото. А Гошо къде е? Май в полите на жена си се е сврял. Кр. Григоров, Р, 121.