СВИРÀЧ м. Остар. Човек, който свири на някакъв музикален инструмент; свирджия, свирец2. Господин Седластон направи знак на музиката, загнездена в галерията, над сцената. Тя засвири някак плачливо и тъжно, па подир една минута млъкна. Свирачите взеха да си прибират инструментите в кутиите. Ив. Вазов, Съч. IX, 23. Оркестърът сякаш се събуди – ръцете на свирачите заудряха по-смело по струните на тамбурите, цигулките повишиха глас. Д. Спространов, С, 50. Пристигна свирач на хармоника, веднага изтегли набръчкания мях и загъгна нова любовна песен. К. Петканов, В, 167. Тази смесица от звукове не се подчиняваше на някаква стройна мелодия – всеки свирач надуваше своя инструмент, както му хрумнеше, и се стараеше да заглуши другите. М. Марчевски, ОТ, 90.