СВЍРВАМ, -аш, несв.; свѝрна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Свиря (в 3, 4 и 5 знач.) кратко веднъж или няколко пъти. Той се покатерваше по стената, улавяше се за решетките на прозореца и свирваше. Г. Белев, ПЕМ, 83. Гледа месеца, после се спуща към кръстатата бука, откъсва листо и свирва триж отсечено. К. Xристов, ПП II, 42. Ще иде [Макаринчев] до курника при мисирките, ще свие устни и ще свирне фюууут! Те веднага му се обаждат бързо и отсечено: – Клю-клю-клю-клю. Чудомир, Избр. пр, 285. Тарифата на влаковете беше разбъркана. По гарите и по спирките чакаха с нетърпение да свирне локомотив. Г. Караславов, ОХ, 359. Палубата се оживява от смеха и крясъците на новодошлите, сирената свирва дрезгаво за сбогом и един катер повежда парахода навътре в морето. Св. Минков, ДА, 14. свирва се, свирне се безл. Командата се подава, като се викне силно или се свирне с уста. МК, 1973, кн. 5, 18. Чухме, че се свирна. Познахме, че това е хайдушки знак, и се спряхме. А. Шопов, ЖПБ, 108.