СВИРЀПОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на свиреп. Беше [мъжът] страшен. Още една минута и щеше да избухне с всичката свирепост на своята първобитна природа. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 383. С дива свирепост животното насочи рога към новата жертва. Л. Стефанова, ВМД, 150. Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко арогантност, колко тъжна свирепост в тези изпъкнали кръвясали очи. Ал. Константинов, БГ, 126. В очите му блесна страшно отмъщение; от яд и зверска свирепост, той силно скръцна зъби и помаха глава. Ил. Блъсков, ПБ III, 24-25.
2. Обикн. мн. Остар. Действие, проява на свиреп (в 1 знач.); свирепство. Каква полза да възсъздаваме в живи образи средновековните безчеловечни свирепости? Ив. Вазов, Съч. ХVI, 111. При толкова свирепости и нечути зверства, днес всичките тези касапе са прибраха, без да се покътне някому нито косъм от главата. НГ, 1880, бр. 81, 3. Народната агитация в Англия, която разказите за свирепостите [в България] произведоха, има своето отражение в кабинета. НБ, 1877, бр. 64, 250.