СВИРЀПСТВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Извършвам масови насилия, убийства, грабежи с голяма жестокост; свирепея, беснея, вилнея. Движението от 1040 – 1041 г. е смазано. Наказателни отряди на византийците свирепстват в България, като за втори път в продължение на четвърт век нейната територия е подложена на опустошение. А. Кисиленко, БВ (превод), 303. И тъй, народът на българите, който обитавал отвъд Меотидското езеро, гдето е Голяма България, след като излязъл от Скития, свирепствал навсякъде и под предводителството на Батайя върлувал в Тракия. СбЧИБ, 671. Властта свирепстваше. Блокади, обиски, арести при най-малко подозрение. Св. Бъчварова, ЗП IV, 85. ● Обр. Чумата, тази азиатска гостенка, бе се промъкнала в Европейска Турция и необуздано свирепстваше в Тракия, Македония и България. П. Делирадев, ИБ I, 12.
2. Прен. За вятър, буря и под. – проявявам се с много голяма сила, буйно; свирепея, беснея, вилнея. Времето е опасно, навсякъде свирепстват бури, а умението на моряците проличава в бурите. В. Гюзелев, ИСИБ II, 155. Скоти и китоловецът говореха за нос Хорн, за ураганите, които свирепстват в устието на Лаплата, за мусоните, тайфуните и за приключенията на китоловците между ледовете. Д. Подвързачов, ЦА (превод), 22. Разбрахме, че този сега прашен и пуст свят някога е бил покрит със зеленина. Видяхме поля, също с напоителни канали, над които сега свирепстват горещи ветрове и отвяват дори пясъка. Ю. Стойнов, ВСЛ (превод), 260.