СВИРЀПСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от свирепствам; свирепеене, беснеене, вилнеене. Григорий от Тур не успява да бъде свидетел на още по-голямото свирепстване на кралете [на франките] през VII и първата половина на VIII в., когато династията залязва окончателно. В. Гъркова, Ф, 82-83.