СВИРЀПСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Качество на свиреп; свирепост. Освен че в тях [сахарските племена] не се забелязват никакви следи от фанатизъм и свирепство, но в много отношения те надминават даже и цивилизованите народи. П. Шатев, ЗСФ, 191. Те [гърците] видяха неговото [на Баязид] неукротимо свирепство – по-скоро звяр можеше да се укроти, но този – по никакъв начин, защото той ревеше като лъв и казваше: „Утре ще завладея вашия град“. Ив. Тютюнджиев и др., БД, 45. Звярът, ако и да е звяр, той в свирепството си впуска са, хапе, разкъсва, погубва, но като доде при своите малки щенета, той замаха опаш, умилква са, и са слага до тях да ги пази. Ил. Блъсков, ПБ I, VI-VII.
2. Обикн. мн. Действие, проява на свиреп. Турското правителство не само не е предупредило, а е насърчило свирепствата, доказателство за което служи безнаказаността, с която продължават да се ползуват и досега виновниците. К. Величков, Събр. съч. VIII, 290. Уж [комендантът] бил издал вече заповед да престанат свирепствата, но необузданите плячкаджии не искали и да чуят. З. Стоянов, ЗБВ II, 172. Докогато свирепства от подобен род продължават, революционерни комитети ще съществуват. Пряп., 1903, бр. 87, 2. В един от Лондонските вестници са е появило едно писмо от Цариград, което съдържа подробности за някои свирепства и клание, направени на християните в Турция. НБ, 1876, бр. 11, 44.