СВИРЀПСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Свирепствам; беснея, вилнея. Турските башибозуци свирепствуваха, горяха, колеха, пленяха. Възточните крайнини на Сърбия бяха пустини вече. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. След битката при Марица Амурат даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя. Ем. Станев, А, 195. Виелицата свирепствуваше. Улиците пустееха. Д. Казасов, ВП, 115.