СВЍРКА ж. 1. Народен духов дървен музикален инструмент, представляващ отворена в двата края тръба с дължина 20 – 30 сантиметра и седем дупки за пръстите. Малкото овчарче духна засрамено в свирката. Наистина то не свиреше лошо, само тук-таме бъркаше в извивките. Г. Караславов, Избр. съч. V, 339–340. Девет годин от село се губил [козарят]. Но си дошъл с една чудна свирка. Щом я вземе и щом я надуе, всичко живо скача, та се къса. Ран Босилек, Р, 90. Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно че свиреше на невидима свирка. А. Дончев, ВР, 12. Пари и припича юлско слънце, / тежка задуха земя притиска; / на стада самотно дрънкат звънци, / на овчар самотно свирка писка. Н. Ракитин, Ст II, 135. От сяко дърво свирка не става. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 34. // Детска играчка, обикн. с дървена цев, на която се свири чрез духане с уста; пищялка1. Деца на групички тичаха, надуваха балони и свирки. В. Ченков, ЗХ, 162. Навеждах клона на върбата, отрязвах пръчка, направях си свирка и цял ден свирех из гората. Xр. Миндов, СбЦГМГ, 415. – Избуши сърцето на свирчока, пробий дето тряба дупки за пръстите, нагласи накрая пискун и ето ти хубава свирка – пищялка. ВЦ, 1888, кн. 20, 19.
2. Приспособление с отвор за излизане на въздуха, обикн. изработено от пластмаса или метал, което издава силен, пронизителен звук при духане с уста и се използва за даване на сигнал или предупреждение в спортна зала, при регулиране на улично движение и под. Внезапно полицейска свирка писна. Бл. Димитрова, Л, 83. Изведнъж навън се счу стражарска свирка. Нейде наоколо изтопуркаха бързи тежки стъпки. М. Грубешлиева, ГР, 175. Зададе се един работник със синя шапка, с маслена риза и металическа свирка на шията. А. Каралийчев, ПС III, 14. Учителят по физическо наду свирката си и учениците се строиха. Реферска свирка.
3. Сигнално звуково устройство към машина (влак, параход) и др., което издава силен, пронизителен звук; сирена. Локомотивната свирка изпищя пронизително и почти веднага потънахме в тунела. Й. Гешев, ВТ, 5. Силното изпищяване на параходната свирка прекъсна Лулчевите тъжни мисли. Ил. Блъсков, ЗК, 223. Ставаше време за обедна почивка, когато свирката на работилницата при депото даде продължителен сигнал. К. Странджев, ЖБ, 104-105. В деня на Недината сватба за пръв път се чу из цяла Преспа свирката на новата мелница. Д. Талев, ПК, 804.
4. Разг. Свирене, свиркане, свирня. Как може сватба, пък ние дето сме, кажи го, в един двор нищо да не видим, нищо да не чуем, ни свирка, ни песни, ни хоро. Д. Талев, ЖС, 72. Човек да свири, докато е жив, а умре ли, ни свирка ще чуеш от него, ни нищо. Й. Радичков, СР, 85. Селото спеше под тихите свирки на щурците, когато той стана да си ходи. К. Петканов, СВ, 86. А третият дял [на килима] отреден е за всички / човешки похватности: / свирка и песен, / резба и везмо. Там зидарите къща / издигат. В градина под ален трендафил / мома над гергев се със славей надпява. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 176.
5. Диал. Дебела, дълга кост, намираща се между коляното и глезена. Като е прескачал веднаж плет, счупил е надве свирката на десния си крак. П. П. Славейков, ЕП 1907, 8.
◊ Играя по свирката на някого. Разг. Пренебр. Изпълнявам безропотно заповедите и желанията на някого, слушам някого във всичко. „Единственото, което интересува германското правителство – съобщава Рибентроп, – е всички държави от Югоизточна Европа да пазят в тази война един стриктен неутралитет и да не играят по свирката на Англия и Франция, както това направи Турция, сключвайки пакта от 19 октомври.“ Н. Генчев, ВПБ, 66. Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна. Л. Каравелов, Съч. IV, 229. Карам си на своята свирка. Разг. Не отстъпвам от мнението си, продължавам да поддържам мнението си, решението си. Свирѝ <и> с габрова свирка някому. Диал. Каквото и да говориш някому, колкото и да го съветваш, каквито усилия и да положиш. Свиря на еврейска свирка. Разг. Пренебр. Подкупен съм, продажен съм. – Болна ли? Не, байно! Махнаха я [учителката], защото свири на еврейска свирка! – обяви кръчмарският син. – Нали ви казах, подкупена е! Ем. Коралов, ДП, 12.