СВЍРКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е съпроводен със свиркане. Признаците му [на дифтерита] са: издуване на подчелюстните сливици, с кашлица, със свиркаво дъхане. Хр. Крумов, ПРИ, 5. По-често докачването на кривото гърло се забележава с една кашлица, със свиркаво дъхане и с онемяване. Ив. Богоров, СЛ, 47.