СВЍРКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свиркам и от свиркам си. От лятната къпалня се носеше врява, от колодрума – свиркане, от стадиона – оглушителен рев. П. Вежинов, НБК, 341. Тя [песента на славея] е съставена от различни свиркания, цвърчене и кънтящи звуци. Вл. Помаков, ПДП (превод), 47.