СВИРУ̀КАМ, -аш, несв. Разг. 1. Непрех. Свиря с уста не много високо и с прекъсвания; свиркам. Два бивола с криви черни рога теглеха колата, а на лесата стоеше седнал един селянин и весело си свирукаше. А. Каралийчев, СР, 49. За да не задрема отново, почвам да си свирукам. Й. Радичков, ББ, 23.
2. Непрех. За птица, насекомо – издавам не много висок еднообразен или писклив звук. Отидохме в горичката и се притаихме между шубраците на хладина. Беше тихо, само един щурец лениво свирукаше. П. Стъпов, ЧОТ, 33. Съмва. Кос свирука. В. Раковски, ППС, 11. Тръгнали лозарите за последен път да пръскат лозята. Минали пак край коса. Той се люшкал и си свирукал на една клонка. Ран Босилек, С, 9.
3. Прех. Като свиря с уста не много високо и с прекъсвания, възпроизвеждам някаква мелодия; свиркам. Започва да свирука песента на децата, като леко тактува с пръст върху газената тенекия. Й. Радичков, Избр. пр III, 160. Пред единия вход стоеше униформен портиер, който си свирукаше весела мелодия. Хр. Христов, ТМ (превод), 151. свирукам се страд. от свирукам в 3 знач. свирука се безл. от свирукам в 1 и 2 знач.