СВЍРЧИЦА ж. Умал. от свирка (в 1 знач.). Около чешмата са се струпали любопитни дечурлига и „ломят“ с очи пъстрите гиздила, свирчици и играчки, надонесени от солунските праматари. Н. Хайтов, ШГ, 152. – За доброто, което ми стори, вземи тая върбова свирчица. Изпаднеш ли в беда, свирни с нея и аз ще ти се притека на помощ, където и да съм. Ив. Планински, БС, 78. Да земе Кера свирчица, / да посвиря, влашката, / да поиграй Драганка, / да ѝ са стърси премянка? Нар. пес., СбНУ III, 46.