СВЍСНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от свисна като прил. Остар. 1. За клон, стъбло и под. – който е извит, наклонен надолу; приведен, сведен. Ускоряваме стъпка, привеждаме се, разтваряме ръце и проправяме път между свисналите вейки. НГ, 1942, 213, 2. Пътечката за главния вход на пещерите минаваше по една тясна пукнатина в скалата и се закриваше от свисналите кичури здравец и люлякови храсти. О. Василев, ДГ, 8. Кой из тихата алея / клони свиснали полюшна? / Кой злато листо отвея / и полекичка зашушна? Ж, 1925, бр. 3, 2. // За дърво – който е с извити, наклонени надолу клони; приведен, сведен. Тоя наш градец не е без електрика, но тя е от мелницата, та блещука, според притока на водата от романтична, скрита под свисналите върби рекичка. О. Василев, ЖБ, 226. Тя не знаеше, кое повече да гледа: дали свисналите елхи или смълчаните пожълтели лъки. НГ, 1942, бр. 205, 3.
2. За облаци, мрак, мъгла и под. – който се е спуснал, разпрострял ниско над земната повърхност; надвиснал, нависнал. Те изчезнаха по пътя, който се губеше в свисналото мрачно утринно небе. Т. Генов, Избр. пр, 252. Слънцето не прозира никъде. То сякаш стопява своите лъчи в тежката печал на свисналите мъгли. МБ, 1923, кн. 7, 54.