СВИСТЀЖ, мн. няма, м. Поет. Свистене; свист. Само зловещият свистеж на пълновластния вятър ехтял в тази черна и ледена нощ. Сл. Трънски, Н, 424. – Ваша ли е грешката, звезди? Отвръща му един снежен свистеж в ушите като студен, безстрастен смях на далечните звезди. Бл. Димитрова, Лав., 260. Април цял е влязъл в стаята ми. С пъстротата си, с далечния си свистеж на гуми по асфалта. Д. Дамянов, ПИЩ, 19-20.