СВИСТЀНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свистя. Покоят бе пълен. Само от време на време полъхваше вятър и от боровата гора се разнасяше тъжно свистене, сякаш планината въздишаше. Д. Димов, Т, 428. Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене – можеха да се блъснат отгоре ми. Й. Радичков, НД, 33. Галерията гърми от свистенето и чукането на компресорите, както и от трополенето на подемните макари на лентата. Вл. Полянов, БВП, 50. Голям Борован хукна през гората с всички сили. Тревожен шум се дигна след него, зачу се безредна стрелба, остри свистения се стрелнаха край ушите ни. Д. Ангелов, ЖС, 160. Свистене на снаряди.