СВЍСЪК, мн. няма, м. Диал. Свистене; свистък. Дотук не достигаше никакъв шум. Нито свисъкът на вятъра от околните гори, нито шумът на езерото. В. Геновска, ПЮФ, 148-149. Наблизо се разнесоха викове, после екнаха силни гърмежи и вътре в землянката започнаха да влитат с остър свисък куршуми. Д. Ангелов, ЖС, 395. Над самите вълни като облак, дълъг цял километър, със свисък се носи невероятно гъсто и многообразно ято пъдпъдъци. Ем. Станев, ЯГ, 31.