СВЍТИЧКО. Нареч. от свитичък. Василев, като видя Кефалът, свитичко се отдръпна и рече на Стилияна: – Ей сега, кой ще разправи най-добре всичко на селените! А. Страшимиров, ЕД, 192. Тя е малка още. И аджамия е. Дома е живяла простичко и свитичко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200.