СВЍТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от свит. Чистичък и свитичък, този беден човек минаваше така тихо по улиците, че дори кучетата, които лежаха до самите порти, не го усещаха. Г. Караславов, ОХ, 364. Той бе свитичко момче, което някога от предния чин не снемаше влюбен поглед от младата учителка по български. К. Георгиев, ВНП, 118.