СВЍТКА1 ж. Диал. 1. Искра (в 1 знач.); жижка. Той виждаше сега в тъмното старата бащина ковачница в родното си село в планината. Мешиненото духало, наковалнята, пъкналите свитки под ударите на чука. З. Сребров, Избр. разк., 57. Реших да излъжа командира си, че съм изгорил знамето. Отделих се от бивака на 500 – 600 метра, запалих малко търне и след като догориха и последните свитки, върнах се при командира на полка и доложих, че съм изпълнил заповедта му. Д. Йоцов, КИВ II, 394. Поизмих го [мъжа], премених го, / па го турих до огнище, / .. / Пръсна свитка, изгори го. Нар. пес., БНТв VІІ, 515.
2. Светулка; блестунка. Видат ли свитка, викат го деца да вечеря, понеже показва плодородие. Е. Каранов, РБ, 123.
◊ Излизат ми / излязат ми (изскачат ми / изскочат ми) свитки <от очите>. Разг. Виждам светли петна поради силна болка, обикн. от удар. Когато той се нахвърляше върху нея и я удряше, та свитки излизаха от очите ѝ, тя политваше, сгушваше се в ъгъла. Ст. Даскалов, ЕС, 74. В това време момчето със сините очи замахна и ми стовари едно кроше в брадата, от което, трябва да призная, ми изскочиха свитки от очите. П. Незнакомов, ЧД, 168.
СВЍТКА2 ж. 1. Диал. Връзка (в 3 знач.) или снопче от някакви неща. Богой излиза и се връща със свитка сухи клечици и шума, слага ги в огъня и духа. Н. Хайтов, ИОО, 36. В ъгъла бяха накамарени свитки дебели въжета и няколко самара с кожени превръзки за носене на товари. Бяха ме прибрали в някоя от къщурките на пристанищните носачи. А. Гуляшки, Избр. пр IV, 180. Подир няколко минути излиза лакеят и слага в колата свитка рози, които тя [графинята] всяка сутрин собственоръчно откъсва от градината. ИНП, 1910, кн. 6, 464. Гасене с ръце или стремеж да се извади запаления сноп или свитка слама от купа в никой случай да не се практикува – по такъв начин се разпръсква огъня и пожара се разширява. Техн., 1925, бр. 5-6, 73. Момчето пищеше и се дърпаше и в ръцете на старшията остана цяла свитка от русите коси на Василчо. М. Марчевски, ГБ, 278. При влачене на вълната, жените сядат на пода с опънати крака напред, прекарани през дарака. Взема се една свитка вълна, набожда се на иглите и с двете ръце се издърпва. А. Гоев, НКБ VII, 146.
2. Остар. Свитък (в 1 и 3 знач.). Някои от папирусните свитки в Помпей йоще и досега са опазили формата си. Прав., 1880, бр. 2, 4. Петър Ноцич скоро обърна вниманието на публиката със своите босненски разкази, които в късо време излязоха в три свитки. БСб, 1905, кн. 9, 563.
3. Остар. Сбирка (във 2 знач.), китка (в 6 знач.). Това писмо беше по-дълго от предишните по причина на още две негови възхити. Едната беше от току-що излязлата четвърта книжка на „Златорог“, където „Багряна е сложила една свитка стихове, не по-малко прекрасни от ония в първата ѝ книга отпреди две години...“. ЛВ, 2000, бр. 32, 12.