СВЍШЕ нареч. Книж. 1. От Бога, по Божията воля (даден, дарен, вдъхновен и под.). „Монасите поддържали богословската теза за душата като духовна субстанция, дадена свише, която е безсмъртна и се намира вън от всякаква материална причинност.“ Кр. Куюмджиев, ДД, 100. – Отец Амфилохий често говореше за Ранка – каза той. – И вярваше, че тя ще се спаси. Кой знай, може да е видял сън, може да му е било казано свише. Й. Йовков, СЛ, 48. Нейните автори [на Библията] са писали по вдъхновение свише, затова религиозното съзнание я възприема като боговдъхновена и се отнася към нея с пълно доверие. О, 1991, бр. 2, 3. На главата на жениха и невястата турят венци, които по речите на Йоан Златоуста означават победа над сластолюбивата плът или това, че подвигът на девственото целомъдрие ся увенчава свише. З. Петров и др., ЧБ (превод), 148.
2. Остар. Горе, отгоре. Тогава си дигнах ръцете към восток и с тези молитви се помолих: Господе Боже! От свише погледни и нам днес помогни! ПСп, 1884, кн. 11, 91.