СВЛЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от свлека като прил. За панталон, чорап и др. – който се е смъкнал надолу. Облечен в прекалено широк фрак с увиснал на врата му целулоиден нагръдник и свлечени панталони над огромни калеври, Бидош изпълняваше роля на некадърен и простодушно претенциозен неудачник в музиката, дошъл да даде концерт на пиано. Д. Савова-Габровска и др., ПДЖ (превод), 110. Нали знаете, че ако бихме видели и Мойсей по чехли със свлечени чорапи, и него бихме потупали свойски по рамото. Б. Болгар, Избр. пр I, 47. Ръцете му рязко се устремяват нагоре, стърчащи от свлечените ръкави на расото напомнят на граблива птица. Т, 2015, кн. 10-12, 6.