СВОБОДЍЯ, мн. няма, ж. Неодобр. 1. Прекалено голяма свобода в поведението, начина на говорене и под., несъобразяване със законите, моралните норми; слободия, разюзданост, разпуснатост. Особено младежите, ония, които са израснали в сръбския режим и са учили в сръбските училища, понякога проявяват свободия в държането си, на каквато ние тук, в стара България, не сме свикнали. Г. Константинов, ДМ, 94. Но свободата на изразяване не трябва да премине в свободия. Това задължава отговорните и съзнателни автори. ГАМТИИ, 2018, 214. Цяла редица леко и гиздаво облечени хубавици ни буйно приветствуват. Налитат към нас със свободия, каквато дори за нашата столичанка минава пределите на карнавалската волност. БТ, 1928, кн. 7, 99.
2. Остар. Липса на сериозни занимания, на задължения, грижи; слободия. Скучно ти е, например, когато от свободия не знаеш какво да правиш или как да убиеш времето. Ив. Вазов, СНЖ, 39-40.