СВОБÒДНИК, мн. -ци, м. 1. Истор. През епохата на феодализма у нас – представител на свободно селско население, което разполага със собствена земя и средства за производство. Но Стефан възлагаше нови и по-отговорни дела на севастократора. Той му изчисли колко дан да се събира от селяните свободници, занаятчиите, търговците, и му посочи как да определя властта на войводите. П. Карапетров, СевС, 21-22. Свободниците бяха яки, сурови пастири с кръгли калпаци и дълги бозави клашници. Горди и диви, свикнали в планината на свобода и широта, те и тука се тикаха на първо място. Ст. Загорчинов, ДП, 155.
2. Остар. Книж. Човек, който е освободен от робство (във 2 знач.), от положението си на роб (в 1 знач.). За нашите предци наистина са имали значение думите на св. ап. Павел: „Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“. ЦВ, 2006, бр. 19, 6.