СВОБÒДНИЧКО нареч. Разг. Умал. от свободно. Облича се така-а... по-модерничко, държи се така-а... по-свободничко и представете си вече ми се подмята писмено и устно, че – видите ли – дъщеря ми води едва ли не порочно съществование. Тарас, ТМ, 133-134. Ако понякогаж позволяваш на дeтето да се държи по-свободничко, когато няма чужди хора, в присъствието на чужди строго му е запретено да говори и да зема участие в разговорът. ПСп, 1872, кн. 5-6, 182.