СВОБÒДНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Отвл. същ. от свободен. Многобройни са случаите, в които авторите на тези книги [писмовниците] призовават към „свободност и фамилиарност“ при писане на писма. Ив. Сарандев и др., КЕН, 107. Време е да се освободим от страховете си. Важното е да се ръководим от презумпцията за свободност при вземане на решения. С, 2016, бр. 8270, 17.
2. Остар. Свобода. Колонията се обърна на царска област и запази сичките си свободности. Ч, 1872, бр. 16, 733. Ами Англия с нейните стотини милиони индийци, на които тя предоставя всичките възможни голи права и свободности, зa да запази за себе си същественото – земята и дохода от труда, Англия ли ще обезпечи нашето бъдеще? Т. Икономов, Съч. ІV, 348.